За декабристите

„Плохую лошадь

Вор не уведет”...

Сергей Есенин

 

худ. Карл Колман – Сенатския площад, 14.12.1825 г.

Декабристкото въстание от 14 декември 1825 г. е една от най-тъжните страници в руската история. Ние няма да коментираме днес нито причините, нито последствията на това страшно събитие. Ще се опитаме да представим наши преводи на някои от блестящите поети – декабристи, за да си припомним души в плам, ефир и мечти.

След изненадващата и неочаквана смърт на император Александър Благословени – победитилят на Наполеон, който тогава е само на 48 години и в добро здраве, в Русия започва голямо брожение. Императорът почива внезапно в далечния южен град Таганрог на 19 ноември 1825 г. Въпросът кой е законния наследник на престола се поставя остро, тъй като брат му Константин е направил тайна декларация, с която се отказва от престола. Трябва да бъде император другия брат – Николай. Това именно е повод за декабристкия бунт на 14 декември, но всъщност той се подготва от преди една-две години.

На Сенатския площад от рано сутринта се събират млади военни, а именно гвардейският морски екипаж, част от московския гвардейски полк, част от гвардейския гренадирски полк, малки групи свободни офицери съзаклятници. На площада се събират около 2000 души. Междувременно император Николай и дворянското правителство са се заклели по-рано благодарение на Ростовцев, който ги съветва за това. Образува се каре в средата на площада и верига конници. Княз Трубецкой, който е избран да командва не се явява. Кондратий Рилеев се разпорежда като взима командването. В създаденото огромно напрежение митрополит Серафим се опитва да вразуми метежниците, но не успява. Нека отбележим, че императора Николай два пъти минава съвсем близо по Адмиралтейския булевард, но никой не смее да стреля. Това показва голямата любов към самата царска институция, а също и, че болшинството излезли бунтовници не са с крайни възгледи, но се случва непоправимото. Когато генерал Милорадович се опитва да вразуми метежниците, П. Каховски стреля и го ранява смъртоносно. Денят започва да преваля, напрежението расте. Барон Тол, който е дошъл от Варшава казва на император Николай, че ако иска да царува и да запази престола трябва да заповяда картечен огън от оръдията, за да се сломи бунта. След кратко колебание император Николай заповядва картечен огън. Оръдията стрелят в карето след първи халостен залп, всички се разбягват за минути, има много ранени. Там е и Лев Сергеевич Пушкин – брат на Александър Сергеевич Пушкин. Лев Сергеевич Пушкин се спасява с бягство, докато баща му го търси. Това трагично събитие има много, много тежки последици – петима от декабраистите между които и Рилеев са обесени, а 121 са осъдени с тежки присъди на каторга.

Ще посочим, че бунта за нас християните никога не е само човешко дело, а винаги е с намесата на легион демони. Според светите отци една трета от ангелите са отпаднали в първоначалния бунт срещу Бога. И още, че в своята природа демоните сами се обричат на вечно мъчение. Какво остава за нас хората? Тук ние се позоваваме на катехизиса, изготвен в манастир „Свети Дух” – Гърция, преведен на български език и представен в благословения от ловчанския митрополит Гавриил.

Ние вярваме, че славянските народи са призвани изцяло да възстановят монархията по своите земи за свое щастие и благодат. Вярвам, че творбите на поетите-декабристи ще развълнуват дълбоко и ще предизвикат размисли, че най-висши души могат да се разбунтуват.

Дай Боже, прошка и благословение, тъй щото да няма назованото от княз Одоевски състояние „одноночное битие”.

Нека сега представим нашите преводи на поетите-декабристи.

 Александър Иванович Одоевски /1802-1839/ е княз от най-старинен дворянски произход. Получава блестящо и високо образование, а от 1821 г. служи в конно-гвардейския полк. През 1825 г. е приет Северното общество. Именно той на 14 декември 1825 г. държи  и командва заградителната верига на Сенатския площад. След поражението е заловен  и осъден на 12 години каторга. След престой в Чита  и Петрозаводския  завод се заселва в 1839 г. в Иркутск. По-късно е преведен в гр. Ишим, Тоболска област през август 1837 г. е преведен като редови войник /разжалван офицер в кавказкия корпус/. След две години княз Александър Иванович Одоевски умира на Кавказ в 1939 г.

Поезията му е с висок романтизъм, изпълнена с трагични мотиви. Неговият лиричен герой се бори за правдини и свобода и гордо желае да загине за своите идеали. Освен това са му близки философски размисъл и лирически монолог. От стихотворението му, което се явява отговор на Александър Сергеевич Пушкин – „Из искры разгориться пламья” – този стих вдъхновява Ленинския вестник „Искра”.

Трагичната съдба на Александър Иванович Одоевски и днес навява дълбока тъга и размисъл за могъщата сила на легионите небесни бесове, които нападат чистите по сърце.

***

Къде се носите вие ята крилати?

Над край планински ли и лавров лес?

Могъщите орлици там се реят

и тънат в синева и плам небесен.

И ний - на Юг! Яхонта на небето се редее.

Природата за себе си гнездо от рози вие

и нас, и нас далечен път влече...

                            Но слънцето душата там не ще огрее

                            и свежа мирта там чело не ще обвие...

Време е да се отдадем на смърт и на забрава!

След бури, може би за нас красива е смъртта!

И все едно, печална северна елха ли

или кипарис южен сянка ще ни прави.

И не, че леден ров, ни дол във сняг

ще бъдат мирния ни дом последен,

но, че обленият във топла кръв чакал

праха на гостите бездомни ще влече по хребета.

***

Кои сме Боже? В дома небесен

очаква гости Твоя син.

Там водиш ни по пътя тесен

на скръб, томления безспир.

В плам от несбъднати желания!

Ний, всички, приемаме страданията

за изпитания в света;

Но за какво, о, безконечни

ти мисъл за раздяла вечна

вложи в нощ – вечна тъмнина?!

Александър Александрович Бестужев- Марлинский /1797-1837/ писател, поет, критик с литературен псевдоним Марлинский, роден е в Санкт Петербург в старинно дворянско семейство. В 1816 г. е юнкер в драгунския полк с чин прапорщик, в 1820 г. е избран в свободното общество на любителите на руската словестност. От 1824 г. е член на Северното общество, а от 1825 г. е избран за член на неговата Върховна дума ведно с Кондратий Фьодорович Рилеев. Позицията и на двамата е радикална. Те са за република, а това е голям нечуван бунт в руската история където монархът е изцяло смятан, дълбоко в сърцата за баща. Бестужев взима участие в декабристкото въстание. Осъден е на 12 години каторга, а след няколко години е обикновен войник в армията в Кавказ. Едва през 1836 г. за изключителна лична храброст в боя е произведен отново офицер. В 1837 г. загива геройски в бой. Поезията му се отличава с изключителна музикалност, забелязана още от А. С. Пушкин наред с необикновено и бързо сменящо се настроение и философски идеи.

ЕСЕН

Мъгла над морето, синьото

с листопада първенец;

Скреж гори като брилянти,

кичи горския венец.

Тежко падат вълни ледени

буйно вятър бий с крила

гладни чайките последни

вият се над пустощта.

Само блясва сред мъглите,

като че морско съзвездие

над неведоми пустини

лебедово ято есенно.

Само стръвно и упорно

дебне бавния му полет

там от твърдината горна

скалния орел приморски.

Всичко без живот, безрадостно

потъмняла далнина;

но на страдалеца сладостна е

посърналата земя.

Както есенното дихание

краските взе от челото и

на душата ми сиянието

отне ми съдбата вече.

Денем вече мрак вечерен

пред морния поглед пада

и покрива мъгла черна

спомен за Родина свята!

Вей приспивната си песен

виелицо веч долетяла

в студ, в забрава да се  смири

туй сърце защото тлее!

Между мен и любимото –

безнадеждното „Прости”.

Не зова  невъзвратимото.

Дваж сърцето не цъфти.

И ако усмивка нежна

нявга озари лицето ми –

То ще е дъгата снежна

по надгробни цветове!

                 (1831)

Кондратий Фьодорович Рилеев се пропива с най-крайни радикални възгледи и заедно със свои съмишленици стават последователни борци на идеята, че Русия трябва да бъде република, отменяне на крепостното право и т.н. Ако в руската история е имало заговори срещу царе и императори, то е било единствено в спор кой именно е законния наследник, но никога не се е поставяло царското достойнство и като Божи наместник под въпрос. Заедно с А. А. Бестужев, Рилеев издава алманах „Полярна звезда”. Неговата огромна революционна промяна на съзнанието  го довежда до най-крайни позиции. В 1825 г. оглавява декабристкото въстание, след поражението на бунта прекарва осем месеца в Алексеевския равелин на Петропавловската крепост. В 1826 г. Рилеев е обесен с други четирима декабристи. Личното стремление към граждански идеи и свобода водят поета Рилеев към високите жанрове – ода, сатира, а често и към употреба на старинна славянска лексика. Творби като „Смъртта на Ермак” и особено „Иван Сусанин” са между най-прочутите творби на руската класическа поезия.

Посвещение на А. А. Бестужев, на поемата „Войнаровски”

Когато сам и тъжен странник

из Аравийската, пуста степ

бродих безкрай в тъга дълбока,

скитах – осиротял човек:

Към хората – ненавист, студ

в душата ми се появиха

и аз в безумие реших,

че няма безкористна дружба;

Но ти внезапно бе пред мен!

Превръзка падна от очите ми,

бях аз от вяра променен,

там горе в ясното небе

надежда осия звездите!...

Ето плода на моя труд –

Вземи го волен и безгрижен,

аз зная, че го приемаш, друже,

внимателно и най-грижливо.

Ти, син на Аполон ще видиш

наверно малко там изкуство,

но ти ще срещнеш живи чувства,

не съм Поет, но гражданин съм!

Към N.N.

Ти се реши и пожела

уединения мой ъгъл

да посетиш, аз изнемогвах

в борба със болестта ми зла.

Милият взор, взорът вълшебен

страдалеца да оживи:

Ти пожела покой целебен

в душата ми да влееш в миг.

Прекрасното твое участие,

вниманието, мила, знай –

отново върнаха ми щастието:

ще оздравея аз докрай!

Но твоята любов, о, не!

Не мога да я присвоя

не мога да отвърна, не!

Не струвам твоята душа!

Душата ти, пълна, уви,

е винаги със възвишеност;

не знаеш мойте бури, ти,

ни моите сурови мнения!

Прощаваш ти на врагове.

Не зная аз подобна нежност.

На враговете си, дете,

заплащам с мъст неизбежно.

Аз само временно съм слаб,

но своята душа владея;

Не съм християнин, нито раб

обиди да простя аз не умея.

Не искам твоята любов сега –

очакват ме действия други.

Отрадна е за мен само война,

тревоги бойни или бури!

И не любов лелее моя ум:

Уви! Отечеството ми страдае!

Душата пълна е с тежък шум,

за свобода е само жадна.

***

Аз ли в това съдбовно време

да позоря гражданска чест

и като теб, изнежено племе

да губя духом мощ и свест?

Не мога в обятия на сладострастие,

в позорна леност да минавам младостта;

И да унива пламенна душа

под игото  на тежко самовластие.

И нека юношите, не узнали своята съдба

не се стремят към святи цели;

И не се готвят те за бъдеща борба,

за свободата на човека угнетени;

Нека с хладна душа да хвърлят леден взор

над бедствията на Отечеството ни –

не виждат те там бъдния позор

и укорите справедливи на потомството.

Ще се разкаят те. Бунтовният народ

ще ги завари в обятията на нега.

И в бурния метеж за правда и за свобода

не ще намери между тях ни Брут нито Риега.

 Вилхелм Карлович Кюхелбекер /1797-1846г./. Поет, драматург, автор на драми и мистични пиеси и трагедии. Идва от древен род в Есландия, завършва блестящо Царско-селския лицей, най-близък приятел на А. С. Пушкин, А. А. Делвиг, Пущин и др. Сестра му поддържа приятелството с Пушкин докато Вилхелм Кюхелбекер е в изгнание. Издава алманах „Мнемозина”, член е на Северното общество, посещава Франция и Германия. Във Франция чете курсове по руска история и литература. Участва в декабристкото въстание, след поражението му е арестуван и първоначално е осъден на смърт, а после на 20 години каторга, 12 години е в различни крепости в изолация. В Петропавловската крепост прекарва няколко месеца и там е вдъхновен да напише творбата си „Сянката на Рилеев” като му се явява Рилеев, вече не между живите, за да окуражи приятеля-поет. Нека си припомним, че в Петропавловската крепост е бил затворен и Царевича Алексей, единствения син на Великия Император-Цар Петър I. Там след разпити и изтезания Царевича умира мъченически на 26 юни 1718 г. Дори само този факт може да ни покаже колко страшна е славата на Петропавловската крепост, колко трагичен е бунта срещу царската воля и колко немислим е декабристкия бунт. Там е бил затворен първоначално и Иван VI преди да бъде затворен в Шлисербургската крепост за 23 години. Мрачната и страшна слава на Алексеевския равелин могат да ни покажат, че миналите през него са духовни исполини. Разбира се за всеки който познава руската история е ясно, че чудни небесни сили и огромни сатанински изкушения се бият над човешката глава. В 1835 г. тежко болния от тубуеркулоза Вилхелм Карлович Кюхелбекер е изпратен в Сибир, а по-късно умира в гр. Тоболск.

Вилхелм Карлович Кюхелбекер като поет е изпълнен от ранна младост до последния си ден с висши романтични чувства, високо цени приятелството и дружбата. Неговият романтичен полет и възторг са преплетени с жажда за справедливост и висша воля. И днес поразява как поета в най-тежки условия запазва тази вяра в висшите човешки добродетели – дружба, приятелство, идеали.

Родство със стихиите

Нещо близко, познато има за мен

в облак и въздух, и плам по небе;

В полунощна звезда и тайнствен лъч,

мил привет, роден дух там за мене звучи.

А чуя ли жалба мощна на буря

когато замират  и ден и лазур,

когато се вие, ломи се леса

как бих се хвърлил в небето и аз!

Безкрайно дотегнаха тиня и тлен;

Горе в златния прах е чудно за мен,

зоват ме натам  и вятър и гръм,

полита към мен пратеник на Перун.

Мъглата ще ме разнищи за миг

и ще ми сплете плащ широк и сив;

На вихъра да се отдам с жадна душа,

в облаци да летя под безмълвна луна.

Все по-далеч бих пътя прострял,

зад бездна, сапфирена шатра и вал.

О! Как бих се гмурнал в океан-светлини!

О! Как по вселената разлял се бих!

1831 г.

Текст и превод на стихотворенията от руски език Елена Коматова