Четене на стихове в къща "Хиндлиян", Старинен Пловдив
Людмил Попов
Думите са на света, взел съм ги назаем – само мислите и образите са мои и на електронния носител
Смисълът на думите не е във самите думи
не е в орфографията или в пиктограмите
смисълът е мисъл без значение от изхода
там стоят и питат вòйните на истината:
Къв е смисълът на твойте думи?
Те не са такива квито ги бърборят
думите са съществата дето ний донасяме във мозъка
а къде е по-значимо да ги пипнеш
– задник и гърди и мънички зверчета с лапички
значи пипаш и достигаш смисъла
затова го търсят зверовете.
С лапички опипваме земята – тя е кръгла
казват думите
но на пипане изглежда плоска и любима
С думите опипваме – как е мозъкът на място ли е?
Може да се пипа и с рисунки
както и със танци в огъня и във реката
и с усещането че светът е във сърцето ти
и със дългите отблясъци на пламъка
във вечерната почивка на овчарите
и със трепета на струната и устните
дето се полагат във веригата на смисъла.
Тъй че няма думи – има знаци на усещането.
Я тегли му два компютърни куршума
в черепа на двете срещнати – смисълът и думите
и в обратната посока ти ще видиш
че изчерпан смисълът е и го няма
а пък думите превръщат се във символи
в знаци на изчезващи системи.
Боже, боже!
/тва го казвам само щото нямам кво да кажа/
Там системите на значещото, та незнайното
ще оставят белези и ще ги пренасят да узнаем
незначителното е прераснало в велико
– стига то да позволява да го пипнем
както в смисъла на пипането
в смисъла на попадението
туй е вкус и знак и знание
и надничане в ключалката на смисъла.
По картини на Филип Попов
нищо виждаш няма нищо
важен тук е дяволукът
важното е смърт да има
дяволукът казва на компютъра
Виж вземи акъла на човека
научи го да изтръпва във импулси
да изчезва в линиите на екрана
да харесва, да се люби, да се размножава,
без да пипа, без да се докосва
да се чуди без да вдига вежди
може и да се загуби в електроните
в чиповете да гори душата му
Тайно се промъква дяволът под чергите
мъртав там е мислещият
заместете мисълта със гяволуци
Totenkopf
със мъртвешката глава във бъдещите символи
с рицарски доспехи в електрониката
със империи на електронни духове
Няма смисъл да избухват пламъци
тази работа е само за компютрите
оставете всичко всичко на компютрите
там където защо е не знам
в погребалния прах на мазата
сред фосилите дялани в времето
части от челюсти maksilla mandibula
кости от черепи ossa cranium
двадесет вида в човешкия род
клонове род и раздели
със тояги - играещ и прав
немислещ - мислещ и в бъдеще
хомо компютрикус и електроникус
Там във прахта на мазата
във прахта на предците
и в прахта на потомците
идва отново началото
лед и нови юрски и други експлозии
водни горещи обвивки, случайната клетка,
в тектоничното тракане
се показва от време на време човек
в двайсет вида
и оставя прилежно след себе си черепи
Смисълът на думите не е във самите думи
не е в орфографията или в пиктограмите
смисълът е мисъл без значение от изхода
там стоят и питат вòйните на истината:
Къв е смисълът на твойте думи?
Те не са такива квито ги бърборят
думите са съществата дето ний донасяме във мозъка
а къде е по-значимо да ги пипнеш
– задник и гърди и мънички зверчета с лапички
значи пипаш и достигаш смисъла
затова го търсят зверовете.
С лапички опипваме земята – тя е кръгла
казват думите
но на пипане изглежда плоска и любима
С думите опипваме – как е мозъкът на място ли е?
Може да се пипа и с рисунки
както и със танци в огъня и във реката
и с усещането че светът е във сърцето ти
и със дългите отблясъци на пламъка
във вечерната почивка на овчарите
и със трепета на струната и устните
дето се полагат във веригата на смисъла.
Тъй че няма думи – има знаци на усещането.
Я тегли му два компютърни куршума
в черепа на двете срещнати – смисълът и думите
и в обратната посока ти ще видиш
че изчерпан смисълът е и го няма
а пък думите превръщат се във символи
в знаци на изчезващи системи.
Боже, боже!
/тва го казвам само щото нямам кво да кажа/
Там системите на значещото, та незнайното
ще оставят белези и ще ги пренасят да узнаем
незначителното е прераснало в велико
– стига то да позволява да го пипнем
както в смисъла на пипането
в смисъла на попадението
туй е вкус и знак и знание
и надничане в ключалката на смисъла.
По картини на Филип Попов
Totenkopf
Под зелени черги е притихнал дяволътнищо виждаш няма нищо
важен тук е дяволукът
важното е смърт да има
дяволукът казва на компютъра
Виж вземи акъла на човека
научи го да изтръпва във импулси
да изчезва в линиите на екрана
да харесва, да се люби, да се размножава,
без да пипа, без да се докосва
да се чуди без да вдига вежди
може и да се загуби в електроните
в чиповете да гори душата му
Тайно се промъква дяволът под чергите
мъртав там е мислещият
заместете мисълта със гяволуци
Totenkopf
със мъртвешката глава във бъдещите символи
с рицарски доспехи в електрониката
със империи на електронни духове
Няма смисъл да избухват пламъци
тази работа е само за компютрите
оставете всичко всичко на компютрите
Архитектоника
Там защото е някъде тамтам където защо е не знам
в погребалния прах на мазата
сред фосилите дялани в времето
части от челюсти maksilla mandibula
кости от черепи ossa cranium
двадесет вида в човешкия род
клонове род и раздели
със тояги - играещ и прав
немислещ - мислещ и в бъдеще
хомо компютрикус и електроникус
Там във прахта на мазата
във прахта на предците
и в прахта на потомците
идва отново началото
лед и нови юрски и други експлозии
водни горещи обвивки, случайната клетка,
в тектоничното тракане
се показва от време на време човек
в двайсет вида
и оставя прилежно след себе си черепи
Няма коментари:
Публикуване на коментар