За видимото и невидимото – света на художника и поета

Този опит не е опит за запознаване на краските и линиите с думите, а откриване на мъдростта, изразена по тези начини, които само творците и природата могат да постигнат.
И така работата не е в обясненията, а в чувството. Нека да се оставим на него и да преживеем заедно като гледаме и слушаме с едно сърце, с една душа.
Тази книга се издава съвместно от издателство ЗЕНИЦА, галерия 100 х 100 и печатница FastPrintBooks в ограничен тираж от 30 бройки. Тя е посветена на Пловдив`2019 – Европейска столица на културата.
Книгата се отпечатва като уникално издание и е едно взаимодействие на художествения резултат от картина и поезия за първи път в България.
Изданието не се подкрепя финансово и морално от Пловдивска община и фондация Пловдив`2019. То е резултат на творческо взаимодействие между обявените по-горе галерия-издателство-печатница и най-вече между художниците и поета Людмил Попов.
Книгата се отпечатва като уникално издание и е едно взаимодействие на художествения резултат от картина и поезия за първи път в България.
Изданието не се подкрепя финансово и морално от Пловдивска община и фондация Пловдив`2019. То е резултат на творческо взаимодействие между обявените по-горе галерия-издателство-печатница и най-вече между художниците и поета Людмил Попов.
ПРЕПИТАНИЕ НА МОЗЪКА
Ясно и неясно се задават.
Защо и за какво – та знай ли се?
Задавай се и ти – защо се криеш?
Задавай се, но знаеш ли какво?
Най-първо трябва здраво да потънеш,
Но не губи надежда.
Из по-дълбокото е другото – е твойто.
Сбираш тишина, натрупваш мъки
– препитание на мозъка.
И после срещите валят
като лъчите през листата на дърветата,
в пролуките на тàрабите.
И така се стига до задаването
Идваш.
Защо и за какво – та знай ли се?
Задавай се и ти – защо се криеш?
Задавай се, но знаеш ли какво?
Най-първо трябва здраво да потънеш,
Но не губи надежда.
Из по-дълбокото е другото – е твойто.
Сбираш тишина, натрупваш мъки
– препитание на мозъка.
И после срещите валят
като лъчите през листата на дърветата,
в пролуките на тàрабите.
И така се стига до задаването
Идваш.
СЧУПЕНИ НЕБЕСА
Ти, ако… тъй знаеш ли светът къде се е родил?
Дали във фигури,
дали безформен,
дали във безпределното?
И ако знаеш
Кои, какви и с кой са фигурите,
че да не питаме и как, че и защо.
Играчките ще счупиш
та да разбереш какво е вътре.
Сега го търсиш из кълбото,
в трите ъгъла,
в знака за благополучие,
в светилото.
Земя натам, земя насам,
че небесата нещо са се сринали
и май че са се изпочупили…
И затова живей на счупено,
живей на неоткрито и незнайно,
живей опулен
и скачай, че си жив.
Че има светила макар и счупени
със знак велик за благополучие.
Дали във фигури,
дали безформен,
дали във безпределното?
И ако знаеш
Кои, какви и с кой са фигурите,
че да не питаме и как, че и защо.
Играчките ще счупиш
та да разбереш какво е вътре.
Сега го търсиш из кълбото,
в трите ъгъла,
в знака за благополучие,
в светилото.
Земя натам, земя насам,
че небесата нещо са се сринали
и май че са се изпочупили…
И затова живей на счупено,
живей на неоткрито и незнайно,
живей опулен
и скачай, че си жив.
Че има светила макар и счупени
със знак велик за благополучие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар