Translate

събота, 30 юни 2018 г.

специална награда за есе в международния литературния конкурс "Небесни меридиани".



За изложбата “Тихи сигнали” и Филип Попов


Светът е перфектен. Не е велик. Не е прекрасен. Първозаконен син на хаоса –  черно и тъмно. После се подрежда бавно по правила, по закони, по конвенции – природни, основни и неузнаваеми. Ако има Бог той също върви по правилата. В една особена форма влизат хората в този свят. Проста и ясна, както се изразява и природата винаги по всяко време и на всяко място. Една част от това смислово и видимо пространство ние днес наричаме красота. Най-важната мярка е природата – няма противопоставяне – всичко и така, че не можеш да го отречеш – по мисъл и вид. По това подобие върви човекът,  върви художникът. Само че последният се отклонява – търси и намира свои нови пътища, както може да се осмислят тези пътища, в рисунката излязла от предизвикателствата чрез посветената и търсеща ръка. Тук виждаме изяществото на перфектното – така то само, без помощта и извън волята на твореца намира тайното знание – как и защо е произлязла красотата и като се върнем както го прави и творецът в човека ще стигнем до законите. Те са неотменими – нека да го наречем метафизичното и да му се поклоним. Като получим от преклонението тези сигнали ние се съединяваме със законите волю и неволю. Но в този случай по волята – сигнали които пристигат изящно, с великолепно съвършенство и със гърма на тишината и творческата сила. Гледайте и се покорете – казва природата явна и скрита!
И тази изложба търси тези тайни, и вярвам ги намира. Така може да ви се стори тайнството на тази изящна линеарност. Така изглеждат и законите – пътищата на невидимото, а фундаменталното – градивните частици, силови полета и конструкции. И отново сред тъмата на хаоса. Защото има още много да се търси, да се знае и да се претворява.

                                                                                       Людмил Попов                     


Няма коментари:

Публикуване на коментар