За изложбата “Тихи сигнали” и Филип Попов
Светът
е перфектен. Не е велик. Не е прекрасен. Първозаконен син на хаоса – черно и тъмно. После се подрежда бавно по
правила, по закони, по конвенции – природни, основни и неузнаваеми. Ако има Бог
той също върви по правилата. В една особена форма влизат хората в този свят.
Проста и ясна, както се изразява и природата винаги по всяко време и на всяко
място. Една част от това смислово и видимо пространство ние днес наричаме
красота. Най-важната мярка е природата – няма противопоставяне – всичко и така,
че не можеш да го отречеш – по мисъл и вид. По това подобие върви човекът, върви художникът. Само че последният се
отклонява – търси и намира свои нови пътища, както може да се осмислят тези
пътища, в рисунката излязла от предизвикателствата чрез посветената и търсеща
ръка. Тук виждаме изяществото на перфектното – така то само, без помощта и
извън волята на твореца намира тайното знание – как и защо е произлязла
красотата и като се върнем както го прави и творецът в човека ще стигнем до
законите. Те са неотменими – нека да го наречем метафизичното и да му се
поклоним. Като получим от преклонението тези сигнали ние се съединяваме със
законите волю и неволю. Но в този случай по волята – сигнали които пристигат
изящно, с великолепно съвършенство и със гърма на тишината и творческата сила.
Гледайте и се покорете – казва природата явна и скрита!
И
тази изложба търси тези тайни, и вярвам ги намира. Така може да ви се стори
тайнството на тази изящна линеарност. Така изглеждат и законите – пътищата на
невидимото, а фундаменталното – градивните частици, силови полета и
конструкции. И отново сред тъмата на хаоса. Защото има още много да се търси,
да се знае и да се претворява.
Людмил
Попов
Няма коментари:
Публикуване на коментар